Запазването на идентичността на една нация е най- важното и трудно постижение на нейното народ в съвременните условия на Световна глобализация.

През 1972 г. под егидата на ЮНЕСКО е приета Конвенцията за световното културно и природно наследство, както и Препоръката за опазване на културното и природното наследство в Национален план.

Както е описано от ЮНЕСКО, културното наследство обхваща три основни категории наследство:

• материална култура, като паметници, сгради, археологически обекти, книги, произведения на изкуството и артефакти;
• нематериална култура, като устни традиции, обичаи, фолклор, сценични изкуства, език, начин на живот и ценности;
• и природно наследство, като природни обекти с културни аспекти, като културни пейзажи и физически, биологични или геоложки формирования.

Богатството и красотата на българските народни шевици в традиционните  облекла, са част от материалното ни културно наследство.

Те притежават собствен език и символика и са особено благодатни за работа по декоративно рисуване в изобразителното изкуство при децата от предучулущна възраст, свързано с развиването на фината им моторика и  с подготовката им за писане в училище.

Водени от Закона за предучилищното образование на Република България, според който в чл 69.ал.1- Предучилищното образование създава условия за придобиване на съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование, ние разглеждаме важността на придобиването на компетентности  от децата в предучилищна възраст по различните образователни направления, в дадения случай по направление – Изобразително изкуство, за училищна готовност.

В Наредба 5 за Предучилищното образование -  Образователното направление „Изобразително изкуство" е насочено към разгръщане на разнообразни изобразителни дейности. Много по-системно детето се включва в познавателни, изобразителни и творчески дейности при подготовката си за училище,чрез придобиване на умения за решаване на индивидуални и групови задачи, планиране и др. Целенасочено се овладяват графични  умения и детайлизация при подготовка на ръката за писане.

В статиятя си : „ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ПРЕДУЧИЛИЩНА ПОДГОТОВКА –
ГАРАНЦИЯ ЗА УЧИЛИЩНА ГОТОВНОСТ НА ДЕЦАТА И РАВЕН ШАНС ПРИ ПОСТЪПВАНЕ В ПЪРВИ КЛАС –ДЕКОРАТИВНОТО РИСУВАНЕ ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА ДЕЦАТА ЗА УЧИЛИЩЕ“,представена на Седмата национална конференция - “Водим бъдещето за ръка“, доцент доктор София Маркова представя в систематизиран вид“ някои основни декоративни занимания и декоративни рисувателни упражнения, чиито многобройни и разнообразни модификации се включват като спомагателно средство за развитие на фината моторика на ръката за придобиване на основни графични умения“.

За придобиване на техническа сръчност, чрез творческа дейност, освободено от принуда творческо изразяване.

Според професор Радослав Радев, в статията си : «Везбата- третата българска азбука, «българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието.»

В българската култура функционални са две писмени системи – глаголица и кирилица. И макар да се разчита на геометрични знаци и във везбата, тя не се възприема като азбука, а реално тя е третата писмена система, която се основава на знаковостта на цветовете.

В работата ми по темата, се ръководих от идеята да се съчетае подготовката за писане с удоволствието от творенето по изобразително изкуство, като се развива фината моторика и координацията чрез свободни творческси дейности, конкретно - чрез  декоративно изграждане на българските народни шевици.

Шевиците са комбинация от геометрични форми, декоративни елементи - символи, наситени с много ярки цетове, което ги прави интересни и желани за работа от 4-7 годишните деца.

Дейностите по образователното направление - изобразително изкуство са подчинени на главната цел за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности, от която ние се ръководим.

Конкретната цел на практиката - Придобиване на основни графични умения при 4 – 7 годишните деца, чрез включване на българските шевици в работата по декоративно рисуване.

Задачи: 

1. Проучване на връзката между обучението по изобразително изкуство и подготовката на децата за училище.

2.  Разкриване на възможностите на декоративното рисуване като алтернативен подход при подготовката за писане, чрез :

• Развиване на пространствената и зрително- двигателната ориентация.
• Прилагане на различни умения и техники за работа с графичен и живописен материал.
• Упражняване на умение за начално ориентиране в графична мрежа.

Детска градина «Майчина грижа» се намира в сърцето на Старинен Пловдив.

Местоположението и в архитектурния резерват и непосредствената и близост до музйни институции с етнографска и историческа насоченост и работата ни по съвместни проекти с тях, предопределиха изборът на темата за ролята на шевицата в декоративното изобразително изкуство за придобиване на съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование и по-точно, за подготовката за писане.

Децата от групата са с разнороден етнически произход – български, турски, арменски, гръцки, руски, като 89% са с български.

Използва се официалният български език.

Групата, с която се работи е в старша предучилищна възраст – 6,7 годишни деца.

В началото, организирахме посещения в Регионален Етнографски музей и в къща Хиндлиян, където видяхме експозиция от тъкани с народни мотиви и везани дрехи, а музейният педагог ни беше подготвил адаптирана лекция за езикът на цветовете и формите в шевиците.

Втора стъпка, бе осъществяването на контакт и доставянето на книжка с модели на шевици от „Янтра“, художници от Велико Търново, които работят по темата.

По моделите на шевици от книжката, децата изработиха картички за майките си за Деня на жената.

Символът, който избрахме, бе на „Богинята – майка“- закрила, грижа и плодородие.

Следваща стъпка, бе рисуване на шевиците, обясняване на цветовете и значението им, изложба и участие в международен конкурс в град Осака – Япония.Целта ни бе да популяризираме българското културно наследство по света.

Аз съм Рисунката на „А“ от глаголицата – Азът -Аз съм! За защита, поемане на отговорност пред света! Мъжка шевица - елеци и пазва на ризи.

Космическа костенурка, Възел на безкрайността
Този възел е символ на безкрайната любов, мъдростта, дълголетието, талисман за щастие и успех, вечността и преходността между двата свята. Освен, че няма начало и край, изглежда като стилизирана костенурка, откъдето идват и много от символните значения.
Престилки, пазва на ризи.

Дървото на живота
Този символ свързва небето и земята, символ на безсмъртието, на циклите в живота, източник на особена жизнена сила, дълъг живот. Предавало се от поколение на поколение - от баба, майка, дъщеря на внучка.
Престилки, пазва на ризи, ръкави.

Богинята майка
Изобразена чрез ромб, фигура с вдигнати ръце, птица, еленица, змия, пчела. Ромбът често изобразява плодородието на нивата и на жената. Ако има кръстчета в него, нивата е обработена, а когато са точки, значи се очаква рожба или плодовете от реколтата. Символизира защита, покровителство и грижа.
Престилки

В края на учебната година, всеки избра носия от различните краища на България. Посетихме Регионалния етнографски музей и демонстрирахме ревю на носиите пред посетителите на музея.

Децата нагледно усвоиха знания, за разликите в дрехата и шевиците в различните региони на страната.

След това, направихме свои модели на шевици в квадратна мрежа и ги разпечатахме, които децата да оцветяват в различни дейности и режимни моменти.